Тестването на потребителския интерфейс е по-важно от всякога благодарение на глобалното разпространение на уебсайтове и приложения. Ако въвеждате нов софтуер или уеб страница, е изключително важно да направите правилен потребителски интерфейс (UI), за да балансирате функционалността и естетиката.
Създаването на завладяващ потребителски интерфейс е свързано с много неща, а тестването на потребителския интерфейс служи като лакмус, за да се определи дали интерфейсът отговаря на всички изисквания.
В тази статия ще разгледаме всички ключови области, свързани с тестването на потребителския интерфейс – от дефинирането на понятието „потребителски интерфейс“ до най-добрите начини за тестване на потребителския интерфейс.
Потребителски интерфейс срещу графичен интерфейс: Изчистване на объркването
Като начало нека се опитаме да изясним всички неясноти около термините потребителски интерфейс и графичен интерфейс. По-долу е представена разбивка на значението на тези два термина и на разликите между тях:
1. Какво представлява тестването на потребителския интерфейс?
Потребителският интерфейс (UI) е платформата, която използвате за взаимодействие с даден софтуер. Потребителският интерфейс е мястото, където можете да въвеждате инструкции, да въвеждате данни или да преглеждате информация от екран или монитор.
Съществуват много различни видове потребителски интерфейси, включително графични потребителски интерфейси (GUI) и интерфейси на командния ред, които показват само код и текст.
2. Какво представлява графичният потребителски интерфейс (GUI)?
Графичният потребителски интерфейс (GUI) е вид потребителски интерфейс, който е познат на повечето хора. Това е вид интерфейс, който използва визуализации, за да ни помогне да взаимодействаме с функциите на системата.
Например можете да използвате менюта или ленти с инструменти, които включват икони, за да се ориентирате в системата. Дори текстът работи добре в графичните потребителски интерфейси като начин за насочване на потребителя към дадена функция, например натискане на „файл“, когато искате да отворите или запазите документ.
3. Потребителски интерфейс срещу графичен интерфейс
За да ви помогнем да разберете по-добре тези две форми на взаимодействие с компютъра, разгледайте прякото сравнение между потребителския интерфейс и графичния интерфейс по-долу:
ПОТРЕБИТЕЛСКИ ИНТЕРФЕЙС:
– Съкращение от user interface (потребителски интерфейс)
– Това е вид платформа, която позволява на потребителите да взаимодействат с устройства
– Това е форма на взаимодействие между човека и машината.
– Използва се от всички и често работи във фонов режим, така че не знаете, че го използвате.
– Често срещани примери са MS-DOS или Unix
ГРАФИЧЕН ИНТЕРФЕЙС:
– Съкращение на графичен потребителски интерфейс
– Това е вид платформа, която използва графики, за да помага на потребителите да се ориентират във функциите на дадено устройство.
– Той е подклас на UI
– Обикновено се използва от обикновени потребители, като например потребители.
– Често срещани примери са Windows 10, iOS и Android
Какво представлява тестването на потребителския интерфейс (UI)?
Тестването на потребителския интерфейс (UI), понякога известно като тестване на графичния потребителски интерфейс (GUI), в зависимост от контекста, е поредица от действия, използвани за измерване на производителността и цялостната функционалност на визуалните елементи на дадено приложение. Тя проверява и валидира различни функции на потребителския интерфейс и гарантира, че няма неочаквани резултати, дефекти или грешки.
Тестването на потребителския интерфейс с помощта на инструменти като ZAPTEST се използва предимно за проверка на неща като използваемост, функционалност и производителност на потребителския интерфейс, за да се гарантира, че той е подходящ за целта.
В някои случаи се проверява и съответствието или визуалното единство с цялостните концепции за дизайна на системата.
Кога и защо ви трябват тестове на потребителския интерфейс?
Тестването на потребителския интерфейс обикновено е най-ефективно преди пускането на приложението в производство. Това е необходимо, за да се гарантира, че крайният потребител ще получи най-доброто изживяване, с възможно най-малко грешки и дефекти.
Крайните потребители не са най-добрите тестери на софтуер, така че е важно да се отстранят всички проблеми, преди да са достигнали до тях.
Тестването на потребителския интерфейс е полезен начин за оценка на начина, по който приложението се справя с определени действия, като например използването на клавиатура и мишка за взаимодействие с менюта. Тя помага да се проверят визуалните елементи на приложението, за да се гарантира, че са показани правилно.
Тестването на потребителския интерфейс е също така чудесен начин да се оцени производителността и да се гарантира, че няма грешки или проблеми с функционалността на приложението.
Видове тестове на потребителския интерфейс
Има различни тестове на потребителския интерфейс, които трябва да се разгледат в зависимост от тестваното приложение.
Тестовете на потребителския интерфейс имат потенциала да проверяват много функции в приложенията, така че изборът на правилния тип тест може да помогне за идентифицирането на конкретни проблеми.
С други думи, има различни методи за тестване на потребителския интерфейс и инструменти като автоматизираните инструменти за тестване на потребителския интерфейс на ZAPTEST, в зависимост от това за какво възнамерявате да тествате.
Някои от най-разпространените методологии за функционално и нефункционално тестване включват следното:
1. Регресионно тестване
Тестването за регресия е вид тестване на потребителския интерфейс, при което се разглеждат всички промени в кодирането на приложението или уебсайта.
Тя гарантира, че всички функционалности на приложението са такива, каквито са предвидени, след като са направени промени в части от кода.
Не е необходимо да се правят някакви сложни тестове, а просто да се стартира кодът, за да се провери дали всички зависимости и функции работят по същия начин, както преди промените.
2. Функционално изпитване
Функционалното тестване има за цел да валидира приложението, за да се увери, че то отговаря на всички функционални изисквания.
Той тества всички отделни функции на приложението, след което проверява резултата, за да се увери, че то работи според очакванията.
Този тип тестване на потребителския интерфейс обикновено се фокусира върху тестването на черната кутия, при което не се разглежда изходният код. Тя обикновено проверява неща като потребителския интерфейс, всички свързани API, комуникацията между клиента и сървъра или сигурността.
3. Приемно изпитване
Тестването за приемане, понякога известно като User Acceptance Testing (UAT), е форма на тестване на потребителския интерфейс, която се извършва от крайния потребител на приложението, за да се провери системата преди преминаването към производство.
Този тип тестване на потребителския интерфейс най-често се среща в последните фази на тестването, след като са проверени останалите области.
Тестването за приемане се използва за валидиране на цялостния поток на приложението от началото до края. Той не разглежда повърхностни проблеми като правописни грешки или естетически проблеми. Използва се отделна среда за тестване, която имитира производствената среда, за да се гарантира, че е готова за преминаване към следващата фаза.
4. Единично тестване
Тестването на единици цели да провери отделните компоненти на приложението, за да потвърди, че то работи по предназначение.
Обикновено се извършва по време на етапа на кодиране, така че този тип тестове на потребителския интерфейс обикновено се извършват от разработчиците.
Тестването на единици работи чрез разделяне на част от кода, за да се уверите, че той работи според очакванията. Тази отделна част от кода може да бъде конкретен модул, функция, обект или друга отделна част от приложението.
5. Изпитване на ефективността
Тестването на производителността има за цел да оцени оптимизацията на приложението, като разглежда неща като скорост, стабилност, отзивчивост и мащабируемост на приложението по време на работа.
Този вид тестване на потребителския интерфейс има за цел да открие проблемни области в приложението или пречки в потока от данни. Трите основни области, на които се обръща внимание, са скоростта, мащабируемостта и стабилността на приложението.
6. Тестване на графичния интерфейс
Инструментите за тестване на графичния потребителски интерфейс проверяват графичния потребителски интерфейс на дадено приложение, за да се уверят, че всички функции работят според очакванията.
Това включва преглед на графичните активи и контролите на приложението, като бутони, ленти с инструменти и икони. Графичният потребителски интерфейс е това, с което крайният потребител взаимодейства и което вижда, когато използва дадено приложение.
Какви са ползите от тестването на потребителския интерфейс?
Има редица предимства, свързани с тестването на потребителския интерфейс и използването на инструменти като пакета за тестване на потребителския интерфейс на ZAPTEST, както за разработчика, така и за крайния потребител.
По-долу са изброени някои от основните предимства, свързани с тестването на потребителския интерфейс:
1. Подобрява функционалността
Важно е да тествате приложенията, за да се уверите, че те работят според очакванията, така че ако има някакви проблеми, грешки или други проблеми, те да бъдат отстранени преди пускането им.
Ако едно приложение стигне до крайните потребители и е бъгаво, пълно с грешки или счупено, то няма да свърши работата, която се очаква от него. Това от своя страна създава твърде много проблеми за крайните потребители и те вероятно ще спрат да го използват.
2. Това улеснява използването му
Инструментите за автоматизация на тестването на потребителския интерфейс също са полезен начин за оптимизиране и рационализиране на приложението.
Дори ако цялото кодиране работи както трябва, лошо проектираният интерфейс може да обърка крайните потребители и бързо да ги откаже, което ще намали процента на приемане на приложението. Тестването на потребителския интерфейс е чудесен начин да се коригират всички елементи или дизайнерски решения, така че да се улесни използването му.
3. Укрепва репутацията на приложенията
Отделянето на време за правилно тестване на потребителския интерфейс и използването на инструменти като софтуера за автоматизация на тестването на ZAPTEST са чудесни начини да се подобри приложението и да се направи възможно най-удобно за потребителя.
Когато е направено правилно, то превръща приложението в чудесен посланик на марката, което повишава цялостната му репутация. Ако приложението работи без грешки и прави всичко, което се очаква от него, потребителите ще оценят това и ще използват приложението.
Какви са основните предизвикателства при тестването на потребителския интерфейс?
Въпреки че тестването на потребителския интерфейс е важна част от разработването на приложения, то невинаги е лесна част от процеса.
Съществуват редица проблеми и предизвикателства, свързани с безплатния софтуер за автоматизация на тестовете на потребителския интерфейс, които го правят труден за изпълнение.
По-долу са изброени някои от основните предизвикателства, свързани с тестването на потребителския интерфейс, когато се използват неподходящи инструменти за тестване на потребителския интерфейс:
1. Актуализации на потребителския интерфейс
Разработването на приложения обикновено е повтарящ се процес, при който се въвеждат нови характеристики и функции по време на цикъла на разработка и след това.
Всички тези спорадични промени могат да затруднят ефективното провеждане на тестове на потребителския интерфейс, тъй като други зависимости и взаимодействия с кода променят това, което се тества.
2. Тестване с нарастваща сложност
Сега приложенията и уебсайтовете са много по-сложни, отколкото преди няколко години. С цялата тази допълнителна функционалност инструментите за тестване на потребителски интерфейс и софтуерът за автоматизация на потребителски интерфейс трябва да разглеждат повече елементи и процеси.
В резултат на това много от инструментите за тестване на потребителския интерфейс трябва да бъдат адаптирани, за да могат да приемат всички тези сложни допълнения.
3. Ограничения във времето
С нарастването на сложността на приложенията се увеличават и инструментите, използвани за тестване. Скриптовете за тестване на потребителския интерфейс отнемат много повече време поради огромния обем код, който трябва да бъде тестван. Проблемът се задълбочава, когато няма подходящи инструменти за тестване на потребителския интерфейс.
4. Поддържане на скриптовете на потребителския интерфейс в актуално състояние
С промяната на потребителския интерфейс и въвеждането на нови функционалности тестовите скриптове трябва да се коригират, за да се тестват новите процеси. Това става все по-голямо предизвикателство с всяко ново допълнение, тъй като тестовите скриптове постоянно се актуализират и коригират, за да се адаптират към новата функционалност.
Трябва ли да автоматизирате тестването на потребителския интерфейс?
Когато трябва да се избере най-добрият подход за тестване на потребителския интерфейс на приложения или уеб сайтове, има два различни пътя – ръчно тестване или автоматизирано тестване на потребителския интерфейс с помощта на автоматизирани инструменти. Както ръчното тестване, така и автоматизацията на потребителския интерфейс имат своите предимства и недостатъци, така че е разумно да се разгледат и двете, за да се види кое е най-подходящо за приложението.
Какво представлява ръчното тестване на потребителския интерфейс?
Ръчното тестване, за разлика от автоматизацията на потребителския интерфейс, включва използването на тестер, който ръчно взаимодейства с всички функции на дадено приложение или уебсайт и ги проверява.
Тяхната основна цел е да следят за всякакви въпроси, нередности или проблеми в цялостното приложение. Това е особено полезна опция за по-малки приложения с ограничени елементи, каквито има в ранните версии на приложенията.
1. Предимства на ръчното тестване на потребителския интерфейс
Има много предимства при избора на ръчно тестване на потребителския интерфейс, в зависимост от приложението и неговия дизайн.
По-долу са изброени някои от предимствата, свързани с ръчното тестване на потребителския интерфейс:
– Ръчното тестване на потребителския интерфейс включва човешка интелигентност в тестването, за да се търсят грешки или проблеми. Има неща, които автоматизираното тестване на потребителския интерфейс просто не може да постигне, а за да се открият всички недостатъци на приложенията, са необходими човешко взаимодействие, критично мислене и човешки елемент.
– Автоматизираните тестове могат да отнемат доста време, тъй като пресъздават множество сценарии за различни функции, които трябва да бъдат проверени от човек-тестер. Ръчното тестване на потребителския интерфейс позволява на човешките тестери да се съсредоточат върху откриването на грешки, а не върху създаването на емулации.
– Човешките тестери са склонни да познават приложението отблизо, като често прекарват безброй часове в свикване с интерфейса. Благодарение на това те разбират за какво да внимават по отношение на грешките, като същевременно им помагат да бъдат информирани за текущото състояние на приложението.
– Има проблеми, които може да не бъдат идентифицирани от автоматизираното тестване на потребителския интерфейс, тъй като те не засягат кода. Такива неща като времето за реакция на сървъра може да са забавени, но те могат лесно да бъдат пропуснати от автоматичен тест. Ръчното тестване на потребителския интерфейс отстранява този проблем, тъй като потребителят веднага забелязва тези проблеми.
– Ръчното тестване на потребителския интерфейс е най-точната емулация на потребителското изживяване, тъй като създавате ситуация, която отразява начина, по който крайният потребител ще взаимодейства с приложението. Това създава реален контекст за откриване на проблеми, които често се откриват от крайните потребители, но може би са пропуснати от автоматизираното тестване на потребителския интерфейс.
2. Ограничения на ръчното тестване на потребителския интерфейс
Ръчното тестване на потребителския интерфейс има и ограничения, които трябва да се вземат предвид, преди да се вземе решение за най-добрия подход за тестване на вашето приложение.
Някои от ограниченията на ръчните тестове на потребителския интерфейс включват следното:
– Извършването на ръчно тестване отнема много повече време, отколкото автоматизираното тестване на потребителския интерфейс, особено когато се използват модерни инструменти като хиперавтоматизация. Скриптовете за автоматизирано тестване могат да работят много по-бързо от всякакъв вид човешки принос, така че изборът на ръчно тестване на уеб потребителски интерфейс добавя допълнителни часове към графика.
– Тъй като в крайна сметка това е човешки процес, ръчното тестване на уеб потребителски интерфейс е податливо на човешки грешки. При ръчното тестване на потребителския интерфейс може да се стигне до пропуснати грешки поради липса на фокус или разсейване, което може да доведе до проблеми. В сравнение с това автоматизираното тестване на потребителския интерфейс премахва човешкия фактор от процеса, което го прави много по-малко податлив на подобни проблеми. Това важи с особена сила за най-новите видове автоматизирано тестване на потребителския интерфейс, като например автоматизацията на роботизирани процеси.
– Действителният процес на регистриране на намерените грешки отнема много повече време, което може да затрудни проследяването на всички направени промени. Автоматизираното тестване на потребителския интерфейс е по-добрият подход в този случай, тъй като изисква актуализация само ако е внедрена нова функция.
– Ръчното тестване на потребителския интерфейс изисква задълбочено познаване на приложението, за да може компетентно да се тестват проблемите. В резултат на това, преди да могат да тестват ефективно, тестерите трябва да притежават определено ниво на познания. Автоматизираното тестване не изисква това ниво на знания.
3. Записване и повторение на тестовете
Записването и възпроизвеждането на тестовете е форма на безкодово тестване на потребителския интерфейс, която ви позволява да изпълнявате тестове без задълбочени познания по програмиране. Той използва функционалност за записване на ръчно извършени действия в приложението, преди да ги запише като модел за изпитване.
Това позволява тестът на потребителския интерфейс да се изпълнява отново и отново без човешко участие.
4. Ръчно срещу запис и възпроизвеждане срещу автоматизирано тестване
При вземането на решение между тези три вида тестване на потребителския интерфейс е важно да се вземат предвид обхватът и мащабът на приложението, както и наличните ресурси.
Ръчното тестване на потребителския интерфейс е най-лесно за създаване и използване, но има много изисквания, като например добро познаване на приложението от страна на тестера. Трудно е също така да продължите ръчното тестване на потребителския интерфейс, ако постоянно актуализирате приложението.
Инструментите за автоматизация на тестването на потребителския интерфейс, като тези, предлагани от Zaptest, са чудесен вариант, ако ще извършвате редовни актуализации на приложението, и с течение на времето се изплащат.
Записването и възпроизвеждането се използват за преодоляване на разликата между двата вида тестване на потребителския интерфейс. Той предлага основно ниво на автоматизация на потребителския интерфейс, но все пак изисква човешко участие, за да се задейства.
Какво тествате при провеждането на тестове на потребителския интерфейс?
Това, за което тествате, когато извършвате тестове на потребителския интерфейс с помощта на инструменти като софтуера за тестване на потребителския интерфейс на ZAPTEST, ще варира в зависимост от съдържанието на приложението.
Тя обаче е склонна да следва функционалността на приложението. Например, ако приложението има страница за плащане, тестването на потребителския интерфейс ще включва неща като тестване на бутона „Купи сега“.
Въпреки че действителните процеси, които трябва да се тестват, се различават в зависимост от приложението, има няколко общи неща за тестване на потребителския интерфейс, като например:
1. Грешки в типовете данни
Този тест на потребителския интерфейс гарантира, че правилните типове данни работят в съответните полета. Например текст за имена без възможност за използване на цифри. Ако тестерът на потребителския интерфейс може да въвежда числови стойности в полето за име, значи нещо не е наред.
2. Проблеми с ширината на полето
Това се използва за ограничаване на броя на символите за определени полета, като например пощенски кодове. Ако приложението не ограничи броя на символите в тези полета, това може да доведе до невалидни данни, въведени от крайния потребител.
3. Бутони
Тези тестове на потребителския интерфейс гарантират, че бутоните функционират правилно, така че например бутонът „Следваща страница“ насочва крайния потребител към следващата страница. Има много различни видове бутони с различно предназначение, така че е важно те да изпълняват работата, която се очаква от тях, за да се създаде функционално приложение.
4.Превъртане на таблицата
Ако в приложението има таблици с данни, превъртането на таблици осигурява възможност за превъртане на данните, като заглавията остават видими.
Ако това не работи, данните стават объркващи за крайния потребител.
5. Дневници за грешки
В случай на срив или грешка в приложението е важно да се тестват дневниците за грешки, за да се уверите, че те предоставят точни данни за докладите за грешки.
Без точно докладване на грешки и дневници за грешки няма как да се определи какво причинява проблемът и как да бъде отстранен.
Как се извършва тест на потребителския интерфейс (GUI)?
За да ви дадем добра представа за това как да извършите тест на потребителския интерфейс (UI), ще създадем пример, който да разгледате.
Да речем, че ще тестваме страница с формуляр в приложение за регистриране на акаунт. На тази страница има няколко елемента на потребителския интерфейс, които трябва да бъдат тествани и които са обозначени с TC-X (където TC означава тестови случай, а X означава номера на елемента).
По-долу е представен списък на наличните TC за тестване:
TC-1: Логото на марката в горната част на екрана
– Това трябва да се тества, за да се провери дали се показва правилната позиция, тип шрифт и етикет на страницата.
TC-2: Регистрирайте своя акаунт
– Това трябва да провери дали заглавието на страницата е точно.
– Той трябва също така да провери дали е показан правилният шрифт.
TC-3: Поле за име
– По този начин се проверява правилното подравняване и позиция на текстовото поле.
– Трябва също така да се тестват етикетите на полетата и да се провери дали се приемат валидни и дали се отхвърлят невалидни записи.
TC-4: Поле за фамилно име
– По този начин се проверява правилното подравняване и позиция на текстовото поле.
– Трябва също така да се тестват етикетите на полетата и да се провери дали се приемат валидни и дали се отхвърлят невалидни записи.
TC-5: Поле за потребителско име
– Това трябва да провери какво съобщение за грешка се показва при въвеждане на ограничени символи.
– Той трябва също така да провери дали съобщението за грешка е валидно и точно.
TC-6: Поле за парола
– Това трябва да тества етикетите на полетата, за да се увери, че приемат валидни символи и отхвърлят невалидни.
– Трябва също така да се тества подравняването и позицията на текстовото поле.
TC-7: Бутон „Следваща страница
– По този начин ще проверите дали подаването на формуляра работи по предназначение.
– Той трябва също така да провери позиционирането на бутона и да се увери, че то е четливо за потребителя.
План за тестване на потребителския интерфейс – какво е това?
Планът за тестване на потребителския интерфейс е документ, който е част от процеса на тестване на приложения.
Планът за тестване на потребителския интерфейс съдържа ключова информация за приложението и всички дейности по тестване, свързани с него.
Създаването на план за тестване обикновено е една от първите стъпки, които предприемате при тестване на приложения, тъй като той поставя основите на методологиите за тестване и планираните резултати.
Това е полезен документ, който дава на хората извън екипа за тестване по-добра представа за това какво се случва в процеса.
Как да напишем план за тестване на потребителския интерфейс
Плановете за тестване на потребителския интерфейс предлагат отлични насоки и инструкции за тестерите на потребителския интерфейс, така че правилното им изготвяне наистина помага при тестването и проверката на приложенията.
Разгледайте стъпките по-долу, за да научите как да напишете план за тестване на потребителския интерфейс:
1. Включете ключова информация за тестването на потребителския интерфейс
Планът за тестване на потребителския интерфейс включва цялата ключова информация, необходима за провеждане на тестване на дадено приложение. Част от тази информация включва следното:
– Специалистите, необходими за тестването, техните роли и умения.
– Общото време, необходимо за тестване на приложението.
– Техниките за тестване, които се прилагат за теста.
– Всички ресурси, необходими за тестването, като например специфичен хардуер, документация или инструменти.
– Разбивка на целевите среди за изпитване, като например мобилни устройства, конкретна операционна система или браузъри.
– Общите цели на процеса на тестване.
2. Изпитване на дим
След това можете да използвате „smoke testing“, за да създадете план за тестване на потребителския интерфейс. Тестването с димки е полезен начин за идентифициране на основни проблеми и грешки в приложението, но то не търси проблеми твърде дълбоко.
Това е техника, която е най-подходяща за тестване на потребителския интерфейс на горния слой на приложението, така че лесно може да открие очевидни проблеми.
3. Тестване на нормалността
За да навлезете по-дълбоко в приложението и да откриете по-малко видими грешки и недостатъци, тестването на нормалността е чудесна техника за тестване на потребителския интерфейс.
Тестването за надеждност се състои в проверка на всяко ново или променено кодиране, за да се провери дали то съответства на изискванията на приложението.
То се различава от димното тестване по това, че е много по-всеобхватно с тестването на потребителския интерфейс, което позволява по-задълбочено разглеждане на функционалността на приложението.
След като дадено приложение премине успешно теста за проверка, тестът за нормалност добавя допълнително ниво на проверка.
Сценарии за тестване на потребителския интерфейс
За да се гарантира, че приложението работи по предназначение в множество области и взаимодействия, е важно да се проведат различни сценарии за тестване на потребителския интерфейс.
По-долу е представена разбивка на сценариите за тестване на потребителския интерфейс с пример.
1. Какво представляват сценариите за тестване на потребителския интерфейс?
Сценарият за тестване на потребителския интерфейс е начин за създаване на документация за множество случаи на употреба в дадено приложение.
Сценарият за тестване на потребителския интерфейс се използва за описване на конкретните действия, които потребителят може да извърши, докато използва приложението.
В някои случаи той описва и сценарий, който потребителят може да изпита, докато използва приложението.
Сценариите за тестване на потребителския интерфейс са полезни, тъй като проверяват дали функционалността на приложението работи според очакванията. За да се създадат полезни сценарии, е необходимо задълбочено познаване на приложението и принос от страна на клиентите и разработчиците.
2. Пример за сценарии за тестване на потребителския интерфейс
Като пример може да се разгледа сценарий за тестване на страницата за вход в приложение. Сценарият за тестване на потребителския интерфейс за тази цел ще търси отговор на следните въпроси:
– Могат ли потребителите да влязат в платформата, като използват правилните идентификационни данни?
– Какъв е резултатът от използването на неправилни идентификационни данни за влизане в системата?
– Какво се случва, когато използвате валидно потребителско име, но невалидна парола?
– Какво се случва, когато оставите полетата празни и се опитате да влезете?
– Ако има бутон „забравена парола“, какво се случва, когато го натиснете?
– Работят ли всички връзки на страницата по предназначение?
Отговорите на тези въпроси помагат на тестерите на потребителския интерфейс да идентифицират областите на приложението, които не работят както трябва.
Той също така проверява дали всички налични действия дават очаквания резултат, като например влизане в системата с помощта на правилните идентификационни данни.
Случаи за тестване на потребителския интерфейс
За да се разгледат отделните аспекти на сценария за тестване на потребителския интерфейс, се използват тестови случаи, за да се разделят отделните характеристики на части от функционалността на приложението.
По-долу е представено обобщение на това какво представляват тестовите случаи на потребителския интерфейс с примери.
1. Какво представляват тестовите случаи на потребителския интерфейс?
Случаят за тестване на потребителския интерфейс е поредица от действия, които се извършват за проверка на конкретна функция или част от функционалността на приложението.
Случаите за тестване на потребителския интерфейс разбиват тестовите стъпки, данните, предварителните и последващите условия за конкретни сценарии и проверяват също така изискванията.
Тестовият случай на потребителския интерфейс обикновено включва много специфични променливи, за да позволи задълбочено тестване на отделно ниво. След това тестерите на потребителския интерфейс сравняват действителните резултати с очакваните, за да се уверят, че приложението функционира в съответствие с изискванията.
2. Примери за тестови случаи на потребителски интерфейс и графичен интерфейс
За да ви помогнем да разберете по-добре тестовите случаи за потребителски интерфейс и графичен потребителски интерфейс, разгледайте примерите по-долу, които представляват тестови случаи за тестовия сценарий, разглеждащ функционалността на екрана за вход:
– Проверете поведението на системата при въвеждане на валидни идентификационни данни.
– Проверете поведението на системата, когато е използван невалиден имейл, но валидна парола.
– Проверете поведението на системата, когато е използван валиден имейл, но невалидна парола.
– Проверете поведението на системата при използване на невалидни имейл и парола.
– Проверете поведението на системата, когато полетата са оставени празни.
– Проверете връзката „забравена парола“, за да видите дали се държи както трябва.
– Проверете поведението на системата, когато бутонът „Запази ме вписан“ е маркиран.
– Проверете поведението на системата при въвеждане на невалиден телефонен номер.
Всички тези примери са отделни тестови случаи на потребителския интерфейс.
За разлика от сценария за тестване, който обхваща целия процес, тестовите случаи разглеждат отделните функции. С други думи, всеки пример по-горе е тестови случай на потребителския интерфейс, като целият списък се класифицира като сценарий за тестване.
Скриптове за тестване на потребителския интерфейс
За да се получи още по-подробна разбивка на тестването на приложенията, се създават тестови скриптове на потребителския интерфейс, които дават повече информация на тестерите за тестовите случаи и сценарии.
По-долу е представено обобщение на това какво представляват скриптовете за тестване на потребителския интерфейс и как да ги напишете.
1. Какво представляват скриптовете за тестване на потребителския интерфейс?
Скриптовете за тестване на потребителски интерфейс са много подробни описания на тестовете, които се извършват върху дадено приложение, обикновено ред по ред.
Те са много специфични по своя характер и съдържат много подробности по отношение на използваните тестови случаи, данните и очакваната функционалност на приложението.
Всички резултати от тестовите случаи също се включват в тестовите скриптове, за да се увеличи богатството на информацията.
2. Как да пишем скриптове за тестване на потребителския интерфейс
Скриптовете за тестване на потребителския интерфейс са прости, тъй като просто съдържат подробна информация за тестовите случаи.
Ако включите в тях следната информация, би трябвало да можете да извлечете голяма полза от вашите скриптове за тестване на потребителски интерфейс:
– Идентификатор на тестовия скрипт: Това е уникалният идентификатор на тестовия скрипт.
– Заглавие: Заглавието на тестовия скрипт.
– ID на тестовия случай: Това е ID на тестовия случай, за който създавате скрипт.
– Изисквания: Това са спецификациите на приложението на хардуера, необходим за изпълнение на тестовите случаи.
– Процедура: Това са стъпките, които се предприемат, за да се пристъпи към тестването.
– Резултат: Това е изходният и крайният резултат от тестването.
– Статус: Това е индикация за успеха на тестовия скрипт – преминал ли е успешно или не?
– Код за грешка: Ако е възникнал проблем, кодът на грешката описва причината за проблема.
Контролен списък за тестовете на потребителския интерфейс
Сега, когато сте готови да започнете с тестването на потребителския интерфейс, използвайте контролния списък по-долу, за да създадете свои собствени тестове:
1. Проверка на основната функционалност
Функционалното тестване е чудесен начин да откриете неща като визуални грешки или проблеми в платформата.
На този етап не забравяйте да включите неща като биометрични данни, съобщения и информация за паметта на приложението.
2. Проверка на съвместимостта с различни платформи
За да се избегнат проблеми като фрагментация на устройството, която блокира достъпа на определени потребители до приложението, е полезно да се извършат проверки за съвместимост с различни платформи.
Това включва проверка на приложението при различни резолюции на екрана.
Добре е да разгледате съвместимостта на нативни и хибридни приложения с мобилни устройства като Android и iOS.
3. Проверка на съвместимостта при различни размери на екрана
Съществуват много различни размери на екрана, които крайните потребители могат да се опитат да използват с приложението, затова е важно да тествате потребителския интерфейс за тях.
Тестването на отзивчивостта на потребителския интерфейс е най-добре да се извърши на най-новите устройства, за да се отстранят потенциалните проблеми. Не забравяйте също така да тествате както в пейзажен, така и в портретен режим.
4. Проверка на производителността и мащабируемостта
Когато едно приложение е мащабируемо, то може да осигури отлична производителност на различни платформи.
Тествайте различни нива на натоварване, трафик и други сценарии за крайните потребители, за да оцените производителността и мащабируемостта на приложението.
Това може да стане с помощта на паралелно тестване, при което се използва автоматизирано тестване на потребителския интерфейс като автоматизация на роботизирани процеси в множество среди.
5. Проверка на достъпността на приложението
Тестването за достъпност гарантира, че конкретни функции, насочени към подпомагане на крайните потребители, работят според очакванията. Проверете тук неща като размер на шрифта, режим на работа с екранни четци и опции за увеличаване.
6. Проверка на цветовете и текста
Приложенията трябва да изобразяват цветовете по определен начин, затова е важно да проверите това чрез тестване на цветови схеми.
Това включва неща като цвета на хипервръзката или други видове шрифт. Полезно е също така да проверите текста за проблеми с правописа, размера на шрифта и подравняването му.
7. Оценка на скоростта на навигация
Не забравяйте да тествате дали потребителският интерфейс на приложението работи гладко, без никакви грешки. Неща като екрана за зареждане на заглавията са добро място за търсене на забавяне.
